Държавен зрелостен изпит по цикъл "Философия"

Предметният цикъл „Философия” може да бъде избиран за втори държавен зрелостен изпит. Учебно – изпитната програма за ДЗИ е съобразена с учебното съдържание, усвоено в задължителния за всички училища минимален брой часове. Цикъл „Философия” включва следните учебни предмети – психология и логика, (9-ти клас); етика и право (10-ти клас) и философия (11-ти клас). Тук трябва още веднъж да подчертаем, че учебният предмет „Свят и личност” не е част от философския цикъл.

Държавният зрелостен изпит се състои от две части:

• Част І включва 38 тестови задачи с максимален брой точки 65:
  - тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен;
  - тестови задачи със свободен отговор.
• Част ІІ включва създаването на философско есе върху един от зададените три фрагмента - мисли с философска насоченост, дава максимален брой точки - 35.

Учебното съдържание е ориентирано към пет основни идейни ядра, които най-общо се отнасят към изучаваните научни дисциплини във философския цикъл:

• Себепознание и взаимност (Психология)
• Критическо мислене и създаване на смисъл (Логика)
• Свобода и отговорност (Етика)
• Свобода и законност (Право)
• Човекът и неговият свят (Философия)

В учебно-изпитната програма равностойно в качествен смисъл са представени отделните учебни съдържания на предметите от цикъл “Философия”. Именно в тази цялост може ефективно да се следва целта на обучението по тези предмети - да ориентира ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света, да съдейства за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаване на европейската културна и гражданска традиция в нейните исторически образци.

Оценяваните компетентности на учениците може да разгледаме в два плана. В по-общ план са представени така:

• Знае, разбира и прилага изучавания материал
• Притежава логическа култура и умения за аргументиране
• Умее да разбира и оценява теоретични и жизнени ситуации
• Умее да създава и аргументира собствени идеи, свързани с общочовешките ценности и гражданското самосъзнание
• Умее да осмисля и създава философски текст

Конкретно оценяването на есето се основава на следните показатели:

1. 1. Ниво на разпознаване на философската проблематика (философските проблеми), заложена/и във фрагмента – до 5 точки;
2. 2. Ниво на философска осмисленост и интерпретация на проблемите – до 10 точки;
3. 3. Ниво на употреба и владеене на логическия и понятиен инструментариум при формулиране на позиция и излагане на аргументация в нейна подкрепа – до 10 точки;
4. 4. Степен на самостоятелност при тълкуването на проблема във фрагмента – до 7 точки;
5. 5. Ниво на езикова и стилистична култура – до 3 точки

От теста въпросите със затворен отговор се оценяват като за всеки верен отговор се дава една точка. Така максимумът от точки за решаване на затворените въпроси е тридесет. Тестовите задачи със свободен отговор са осем и се оценяват с максимален брой точки – тридесет и пет. От въпросите със свободен отговор четири са насочени към поместен в изпитния свитък текст (възможно е свитъкът да съдържа и два свързани текста), в който се съдържат и отговорите на поставените въпроси. Необходимо е текстът да бъде прочетен аналитично. Тестовите задачи със свободен отговор разкриват умението на учениците да осмислят философски въпроси и да проявяват компетентности, свързани с нивото на разпознаване, разбиране и интерпретиране на текста и изказаните чрез него проблеми. В теста са включени въпроси, изучавани в трите години на обучение от философския цикъл – сравнително равен е броят на въпросите по психология, логика, етика, право и философия.

Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ - есето - е тридесет и пет точки. Философското есе показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от отделните предмети във философския цикъл и да разкрие нивото на общата философска грамотност. Необходимо е да се знае, че като учебно съдържание в учебно-изпитната програма са заложени преди всичко понятия и проблеми, а не толкова имена на философи, школи и течения. В това отношение се следват държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми по предметите от философския цикъл. Следователно фрагментите за есе задават изучаван проблем, съдържат ключови за учебно-изпитната програма понятия, но е възможно авторите на фрагментите да не са изрично включени в учебните програми. Вече бе споменато, че имената на философите съзнателно са ограничени в учебните програмите - дава приоритет на философското осмисляне на проблема пред познаването на философията на конкретния философ, школа или течение. Основните критерии за оценката на философското есе са равнището на осмисляне и философизиране на темата/проблема, зададен чрез фрагмента, както и умението за изразяване на обосновано отношение към себе си, към другите и към света. Този приоритет не отхвърля високото ценене на познаването на философската традиция и култура. За постигане на най-висока оценка би допринесло умението на ученика да извежда основния смисъл на фрагмента и да го разглежда в контекста на философията и културата.

Решаването на теста и създаването на философско есе не формират самостоятелни оценки, но е добре учениците да съсредоточат своите усилия и върху двата компонента на изпита.

Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценявани и могат да бъдат мост между степените на образование.