Държавен зрелостен изпит по География и икономика 2009

Учебният предмет география и икономика може да бъде избиран за втори държавен зрелостен изпит. Учебно–изпитната програма за ДЗИ е съобразена с учебното съдържание за IX и X клас, усвоено в задължителния за всички училища минимален брой часове.

Държавният зрелостен изпит се състои от две части:

• Част I включва 38 тестови задачи с максимален брой точки 65:
  - тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен;
  - тестови задачи със свободен отговор;
  - две практически задачи – по една върху учебното съдържание от География на света и от География на България.
  
• Част II включва писмена разработка върху учебното съдържание от География на България с максимален брой точки 35.

Учебното съдържание е ориентирано към всички теми на учебните програми за IX и X клас:

География на света

• Развитие и съвременна структура на географската наука;
• Геосферен строеж на Земята;
• Природни компоненти и комплекси на Земята;
• Природни зони на Земята;
• Природноресурсен потенциал на света;
• Глобални проблеми – суровинно-енергиен и екологичен;
• Природни рискове;
• Населението в света;
• Демографски проблем и демографска политика;
• Демографски различия в света;
• География на селищата;
• Урбанизация;
• Политически системи;
• География на световното стопанство;
• География на световното стопанство – сектори и отрасли. Първичен сектор;
• Вторичен сектор;
• Третичен сектор;
• Полюси на световното стопанство;
• Глобални проблеми на съвременността;
• Световни и регионални международни организации;
• Регионална география;
• Географски региони е Европа, Азия и Америка;
• Стопанско развитие на регионите и страните в тях;
• Страни – типични представители на съответния регион;
• Глобални проблеми на съвременността и тяхното проявление по региони;
• Подходи и методи в съвременните географски и икономически изследвания;
• Географски информационни системи (ГИС) – същност и приложения;
• Работа с информационни материали с географско и икономическо съдържание.

География на България

• Географско положение, територия и граници на България;
• Природна среда;
• Природногеографски области;
• География на населението в България;
• Държавно устройство и административно-териториално деление на България;
• Национално стопанство: структура, фактори, показатели;
• Първичен сектор;
• Вторичен сектор;
• Третичен сектор;
• Териториална структура на стопанството;
• Географски региони.

Учебно-изпитната програма следва целта на обучението по география и икономика – да формира географската култура на учениците, за тяхната съпричастност към проблемите на родната страна и на света, но и играе важна роля в процеса на личностната и социалната реализация на ученика. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаването на География на България и на света.

В по-общ план оценяваните компетентности на учениците могат да се представят по следния начин:

• Знае, разбира и прилага изучавания материал;
• Притежава географска култура и умения за аргументиране;
• Умее да разбира и оценява географски проблеми;
• Умее да представя, анализира и интерпретира различни източници на информация (документи, различни видове карти, схеми, статистически данни);
• Разпознава определени географски обекти и явления по географски карти;
• Умее да дефинира географски понятия;
• Писмено разработва зададени географки теми.

Конкретно оценяването на писмените разработки се основава на следните показатели:

• Ниво на представените знания по зададените географски теми;
• Определяне и изясняване на ключовите понятия;
• Правилен подбор на географските факти;
• Анализ и обобщения на основата на аргументираните твърдения;
• Степен на самостоятелност при представянето, анализирането и интерпретирането на различните източници на географска информация;
• Писмените разработки да отговарят на зададеното условие;
• Ниво на езикова и стилистична култура.

Тестовите задачи от затворен тип от първата част на ДЗИ се оценяват, като за всеки верен отговор се дава една точка. Tези, които изискват свободен отговор, се оценяват като за всеки отговор се дават различен брой точки. Въпросите към практическите задачи ще се оценяват, като за всеки верен отговор се дава една точка, като максималният брой точки е двадесет и пет (ще се изискват от учениците 10 верни отговора на въпросите от География на света и 15 от География на България). Така максимумът от точки за решаване на тестовите задачи е шестдесет и пет.

В теста са включени въпроси, изучавани в IX и X клас, като ще преобладава броят на тестовите задачи от География на България.

Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ – писменa разработкa върху учебното съдържание от География на България, е тридесет и пет точки. Писмената разработка върху тема или част от тема показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от цялостното обучение по география и икономика, и да разкрие нивото на общата им географска култура.

Необходимо е да се знае, че като учебно съдържание в учебно-изпитната програма са заложени не само факти, понятия, отделни географски събития, явления, закономерности. В това отношение се следват държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми по география и икономика за IX и X клас. Дава се приоритет на представянето, анализирането и интерпретирането на различни източници на географска информация, на умението да се сравняват отделни географски обекти, на умението да се посочват примери, на умението да се дефинират географски понятия, на умението за пространствена географска култура и ориентиране, на умението да се коментират глобални географски проблеми и т. н.

Решаването на тестовите задачи и писмената разработка не формират самостоятелни оценки, т.е. учениците имат право и да не работят върху двете части, но това би ги лишило от възможността да постигнат високи оценки.

Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценяване и могат да бъдат мост между степените на образование.

Христина Маркова, главен експерт в ДПОО